Незабележими, но крайно необходими – интериорните врати са не само част от интериора на всеки дом, но и свързващо звено между отделните му елементи, най-вече мебелите. Едно от най-големите предизвикателства при обзавеждането е десените, цветовете и текстурите на столовете, масите и шкафовете да си подхождат, да се допълват и да не заемат твърде малко или твърде много място. Балансът непрестанно се изплъзва някъде между ресниците Ви и независимо какви промени правите, те никога не се оказват достатъчни.

 

Интериорните врати имат едно голямо предимство, което в същото време е тяхна слабост – статичността. Друга подобна особеност е тяхното голямо разнообразие. Но както се случва с трудните избори, най-простото решение често пъти е най-правилното. Какъвто е случаят с гладките интериорни врати и техните преимущества в съчетаването на мебелите във всяко помещение, независимо дали са модерни, класически или различни по цвят.

 

Същност на гладките интериорни врати

Интериорната врата е лека и лесна за монтиране. Вътрешността е с пълнеж тип пчелна пита или друг вид, сходен на този. Дебелината на двете крила зависи от основата и неговото покритие. Често използван е ламинатът – CPL или HPL. Популярни варианти са също MDF, фолио и фурнир, като разликата между тях е във вариантите, десена и релефа. MDF и фурнират са най-близо до идеята за естествено дърво. MDF е направен от пресовани дървесни влакна със средна плътност, слепени с някакъв вид смола. Цветовете при MDF гладките врати могат да варират само в традиционната палитра. Подходящ избор за домове с изчистен дизайн и мебели, боядисани в разнообразни блажни бои.

 

На модерните мебели с имитация на дървесина подхожда повече ламината, фолиото и фурнирът, чиито десени имитират дъб, бук, череша, орех, венге, явор, бреза и още. Ламинатът се дели основно на два вида, които се отличават по дебелина. CPL има стандартна дебелина, докато HPL е четири пъти по-плътен (0,5 – 0,8 мм) и с по-голяма дълбочина на текстурата, заради което не се предлага в голямо разнообразие. И двата варианта имат защитно покритие против надраскване, устойчиви са на изпитанията на времето, на удари и зацапване.

 

Фурнирът, като материал, предлага най-много възможности. Той може да бъде естествен (шлайфан или нешлайфан), гладък или покрит с фолио. Фурнирът, за разлика от MDF, се реже на тънки пластове, които се слепват с други подобни листове или се поставят върху балансираща релефна хартия.

 

Как изглежда идеалната гладка интериорна врата?

След като изясните какъв трябва да е материалът на двете крила, нужно е да знаете и какво получавате в замяна – устойчива и здрава интериорна врата, достатъчно лека и стабилна за нормално износване; издръжлива на променливата влажност във въздуха и резките промени в температурите; неподатлива на намокряне; осигуряваща дълготрайна защита на живеещите; естетически привлекателна и пригодена към цялостната индивидуалност на дома; лесна и достъпна за използване от всички членове на семейството.

 

Съчетание с мебелите и подовите настилки

Освен че са равни и лесни за почистване, модерни на вид и универсални в предназначението си, гладките интериорни врати лесно се съчетават с различни части от интериора, следвайки сходни цветови палитри.

 

  1. Дъбови мотиви – цветовете са медни, златисти. Отиват на домове, в които доминират тъмните и светли тонове лакта, изкуствена кожа, нюанси на кафе и тъмен шоколад, дамаска от кадифе или подобни релефни и меки мебели.
  2. Тиково дърво – средиземноморско усещане, подходящо за мебели в синьо и бяло, пухени завивки с щампи, рипсено кадифе и памук цвят шампанско.
  3. Венге – тъмен и строг, подходящ за стилизирани мотиви, тапицерия в гълъбово сиво и светлобежово. По-луксозен вариант е черно в комбинация със златно.
  4. Череша – червеникава, приятна гама за стриденобели пердета, минерално червени мотиви, каки и мед.
  5. Орех – тъмен, наситен, разкошен цвят, подходящ за мебели с наситени тонове на керемидено червено, оранжево и какаово кафяво.